За книгата: 2018 / Игор-Северянин (1887-1941) - емблематично име на Сребърния век, а символ на скандалност, игри, смелост: „Потопете тирбушона в еластичността на тапата, - / И погледът на жените няма да бъде плах!“ С тези редове, прокълнати от великия Лев Толстой, започва скандалната слава на поета, а с издаването на сборника „Врящата гръм чаша” (1913) идва петата годишнина от невижданата северна слава, увенчаваща го с титлата „Цар на поетите” (1918). Скоро обаче „кралят“ се озова в изгнание, където празничният му талант започна да избледнява. Владимир Бондаренко оспорва този традиционен възглед за съдбата на поета, доказвайки, че истинският северняк се е появил именно в емиграцията, а най-добрата му колекция е „Медальони“ (1934). Събирайки факти, авторът пътува до много от местата на пребиваване на поета - от селата Череповец и естонските имения до Югославия и Китай, и привлича много писма, спомени и документи. Тази биография е изпълнена с противоречия. Дали Игор Северянинът е бил толкова „необразован“ на своя пети рожден ден, колкото смята авторът? Нуждае ли се един поет от „диплома“? Какво е поезията: стихове, вдъхновени от главоломна дързост, разтворени в афоризми, или отрезвени от възрастта редове?.. В тази полемика, която съживява поета, вписвайки творчеството му в днешните теми, се крие основният патос на книгата.